Антон GFE Иванов: Достигнахме до там, че щом нечие изкуство получи AirPlay, то автоматично е заклеймено като неистинско и продажно

6842
04 Август 2016, 16:09

Антон GFE Иванов (MFMusic)

 

Ще започна с цитат от пост на Георги Киров (D-Zasta) от 2 юни, 2016:

„Познавам много хора тип Човек-оркестър, ама ей тоз е Човек-оркестър-режисьор-продуцент-монтажист-PR-маняк... Така сме в Бургас... Anton ‘Gfe’ Ivanov“

Би ли ми изредил всичките ти компетенции и дейности, които в момента извършваш, защото
подозирам, че след „маняк“ следват още поне 10?

 

 

Интересен въпрос! Много рядко ми се случва, но наистина не знам какво точно да отговоря. Компетенции е много силно употребена дума, но основното, в момента, е дигитална дистрибуция и управление на видео съдържание. Студиото и като цяло продуцентската ми дейност, съм ги оставил на заден план. Приоритетите се променят. Виждането за бизнеса” - също. Само едно нещо не се промени за толкова години и това е способността на артистите да не разбират, че ако го няма екипа зад тях, щяха да са всичко друго, но не и артисти, изпълнители и т.н.

 

 

Бил си рапър, композитор, тон режисьор, врял и кипял си в хип-хоп музиката под какви ли не форми. Паралелно с това през годините успя да изучиш до най-малкия детайл българския музикален пазар. Но, да кажем, че се придържаме към рапа и ще говорим за него. Всъщност достигнахме ли до това ниво да можем да си позволим да слагаме под общ знаменател „музикален пазар“ и „рап“?

 

 

Ще направя едно уточнение, не съм се приемал за рапър никога! Правех и правя музиката, която ми харесва, без значение дали ще му викате рап или хип-хоп музика (макар че не съм наясно дали има такъв стил), поп, джаз, фънк, етно-фюжън... За мен това е създаването на изкуство в каквато и да е форма – чиста, мръсна, истинска, фалшива... Никой не може да ми каже: Защо си изсвирил Ми, вместо Ла?” Това е моето изкуство, това е моето усещане и ще го правя така, както искам, точка!!! Да продължа нататък по въпроса ти... Достигнахме до там, че щом нечие изкуство получи някакъв AirPlay, то автоматично е заклеймено като неистинско и продажно. Интересният момент тук е, че тази реакция първо идва от артистите и след това от феновете. Феновете са фенове, защото те приемат сляпо и глухо повечето неща, които любимият им изпълнител им дава. Затова са фенове! Но когато на тази фен база им кажеш, че този е фалшив или за пари какво ли не прави, тя моментално приема това за чиста момента и започва да го раздухва, като общо мнение на цялата маса. Мисля, че отговорът за общия знаменател е ясен: Рано ни е, много, ама много рано! Но всъщност сме закъсняли!!!"

 

 

А изобщо музикален пазар има ли у нас и на какво „дередже“ е?

 

 

Музикален пазар?... Ммм... Как? Как?... Както и да е, има такова нещо в България, странно за някой, но това животно” вирее тук. Проблематиката му обаче заема над 80 % от неговото съществуване и функциониране. Тъжното е, че всички сами създаваме тази проблематика. Основната пречка пред правилното функциониране на това животно”, е уникално голямата дефрагментация. Всеки е сам за себе си, всеки може всичко и не дава на другия нищо – особено в музкалния аспект на хип-хоп културата!

 

 

Като започнах с цитати, нека да вметна и този – за ъндърграунд рапърите, от твой статус във Facebook:

„Няма лошо да правите музиката си с послание, ТЯ ТРЯБВА да е с послание... Чудесно е, че пеете за проблемите на обществото и то пречупени през Вашите очи и език... Продължавайте, но не отричайте и всичко, различно от Вас...“
(цялата публикация вижте ТУК).

Какво те накара да се обърнеш с тези изречения към тях?

 

 

Както можеш да забележиш в самия цитат, не използвам думата ъндърграунд”. Не защото не е на място според сегашно приетите форми за рапа като музика, а защото за мен е по-правилно да се определят като артисти, извън общо приетите (мейнстрийм)... Това е разликата между тях и всички останали. Фанатизмът на такъв тип изпълнители е продиктуван от липсата на публичност - всички знаем поуката от баснята на Езоп: Лисицата и гроздето”... Нормално е да си фанатично настроен към убежденията си. Нормално е да има лека доза завист между артистите. Точно така се ражда и конкуренцията - по-качествените продукти водят до по-голямо търсене и съответно - развитие на индустрията и на самите артисти. Но липсата на умението да признаеш успеха на друг, е големия проблем. Невъзможността да оцениш факта, че масата няма потребност да слуша как нищо не е наред и какво трябва да се направи, защото иначе е ограничена и все ще ѝ е зле, е пагубна за повечето изпълнители, които смятат, че това е истинският” рап.

 

 

А сега да отидем в другата крайност, ако изобщо е релевантно да се нарича „крайност“ - „комерсът“. Имаме ли читава комерсиална музика? Защо българската интерпретация на чуждестранното актуално музикално влияние води често до посредствена резултатност?

 

 

Първо комерсиална музика има и винаги ще има! Днес комерсиален изпълнител може да е Гери-Никол, утре може да е Secta, след това може да се върне времето и отново Рап Нация да са такива. Колелото се върти! Комерсиална ли е една музика или не, се определя от масата! Изпълнителите там са безгласна буква. Може да имаш супер хит, според теб, а парчето ти и да го чуят 500 човека или 5000, 'айде. В същото време излиза възможно най-елементарната песен – барабанче с басче, както определяха рапа преди 20-тина години в България, и тази песен да удари милионите в гледания и да има брутален AirPlay. Няма как да знаеш какво ще стане утре и дали няма да е твоя момент. Но да се обърна към хората от предния ти въпрос: Момчета, ако това сте Вие, дали няма и на Вас да Ви лепнат етикета прoдаде се на дявола за пари и слава”… Замислете се и не толкова фанатично...

 

Относно другата част от въпроса ти, отговорът се крие в нея - интерпретация на чуждо влияние! Едно е, да се опиташ да го направиш по звук и подобие на актуално в момента парче, друго е да разбереш какво го прави актуално и да намериш себе си в тази рамка.

 

 

Ще ти споделя едно твърдение, не мисля, че е от значение чие е:

„Всички искат да са mainstream, но не си го признават.

Съгласен ли си? Ако да – защо, според теб, н
а „всички“ не им стиска да си го заявят директно?

 

 

Разбира се! Кой изпълнител не си пуска музиката в интернет? Няма такива, което практически означава едно - той иска тя да бъде чута от повече хора. Таргетът е маса от хора, чрез които всеки изпълнител да се превърне в общоприет. Всеки под една или друга форма прави музиката си с цел - едни, за да им чуят посланието, други, за да се забавляват хората на нея. Няма грешен отговор кое е по-правилно от двете. Потребността на масата определя кой е мейнстрийм, кой е комерсиален в момента и на кого какво не му достига. А защо не им стиска да си го кажат в прав текст, не мога да ти кажа. Но не съм видял някой да връща хора на входа, когато има участие и да казва: На мен родата ми влезе! Искам да пея само на тях!”... Няма и да видя такива. Всеки създава изкуството си така, както намери за добре, както го е почувствал и колкото и да се гонят стандарти, винаги ще сложи и частица от себе си в нея, поне така е правилно. Като изключим интерпретаторите, които споменахме вече.

 

 

Нека се върнем отново на делението в рапа. Под шапката на „Payner” например излизат песни - кючеци, поп, поп-фолк, фолклор, денс, R&B и изобщо – каквото се сетиш. Там се експериментира яко. Ако пожелаят – и рап ще направят и пуснат. Сега се правят подобни платформи за други жанрове, в които са съсредоточени поп, рап, трап, dub, drum & bass и всичко останало, недокоснати от поп фолк певици и певци. Там обаче ако се пусне някой от ъндърграунд рапърите измежду „оборотните“ рапъри, автоматично го обявяват за „продажник“. В „чалгата“ такова деление и лепене на етикети няма...

 

 

Твърде високо ниво даде за пример!!! "Пайнер" е единствената правилно изградена структура, работеща като самостоятелна индустрия и създаваща съдържание, колкото всички други стилове взети заедно, на годишна база. Това е напълно достатъчно, за да се разбере къде е проблемът. Няма структура, няма желание да има бизнес среда и най-вече няма обединение между изпълнители, продуценти и автори в този стил... Когато всички проумеят, че за да има място и пазар за всеки, тряба да работим заедно, тогава нещата може да се променят. Музикалният бизнес се гради на една проста структура и нива в две групи: 1. Автори – Издатели (пъблишъри) и 2. Изпълнител – Продуцент или Независим лейбъл – Лейбъл (мейджър, който допуска парчетата до медиите и цялостния AirPlay)... Всеки, който се интересува, може да разбере за какво говоря. Но това е нужно, за да заработи целият бизнес в България.

 

 

В този ред на мисли – можем ли да вземем дори мъничък, но пък полезен пример от гиганта „Payner” в музикално отношение, за да се получат нещата и в другите жанрове... И някак си да станат по-единни без да развалят индивидуалната си уникалност?

 

 

Понеже, без да искам, ти отговорих в предния въпрос, ще се спра на индивидуалната уникалност. Ако цялата тази структура заработи, по споменатия от мен начин, тя самата ще изисква всяко ново име да има такава уникалност. Няма как еднаквите изпълнители да се реализират! Това е все едно един хлебопроизводител да произвежда 10 различни вида бял хляб... То различни видове хляб има, ама белият си е бял!

 

 

Ще ти кажа още една констатация:

„Българските рап артисти страдат от невежество и неграмотност, що се отнася до техните права като артисти“.

Така ли е? Ако да, нужно ли е всеки себеуважаващ се творец да е наясно със своите права като такъв или му е простено, тъй като има хора като теб, които се занимават точно с тези формалности?

 

 

Ами така е, тъжно, но факт! Всеки човек, във всяка една област, трябва да знае основните си права - за това няма две мнения. Относно творците, от тях се иска да знаят на какви права са носители – авторски или сродни, ако са сродни - продуцентски или изпълнителски са. В каква част притежават права, ако е в съавторство или съпродуцентство, и кога се отказват от тях. За всичко друго има хора, било то като мен, било то юристи, които с радост ще им помогнат, за да се случват нещата изцяло законно. И като споменахме права: "Хора, не подписвайте декларации, договори и всякакви документи, с които освобождате ползвателите от това да ви платят заслуженето от вас!!!"

 

 

Ти стоиш зад FLAMANT DIGITAL... Добре де, ама сега се пръкнаха какви ли не мрежи и услуги... И вероятно на артистите им е трудно да преценят коя наистина ще им донесе обещаните дивиденти. Защо трябва да изберат Flamant Digital? Какво повече предлага от другите мрежи?

 

 

Зад Flamant Digital и зад фирмата Фламант” ООД, стоя не само аз. Партньор съм с един човек, който е продуцент на солидно количество албуми и клипове на изпълнители от джаз, фънк и соул сцената – Пламен Иванов. Това, което отличава нас от другите мрежи, е че работим в широк екип и страшно много партньорства. Когато поставихме идеята на масата и започнахме да обсъждаме да или не, стигнахме до извода, че на сцената не ѝ трябва просто поредната мрежа, а нещо гъвкаво, което може да задоволи абсолютно всяко желание на клиента. Може би и това е най-отличителното ни предимство. Относно това, какво по-различно предлагаме във финансово отношение, не мога да ти дам конкретен отговор, защото не познавам в детайли цифрите на останалите колеги на пазара. Истината е, че това, колко ще се спечели един изпълнител, продуцент или влогър от дигитално разпространение, зависи изцяло от него. Колкото повече съдържание произвежда, толкова по-добре за финансите му. А до колкото зависи от нас и екипа ни, неговото съдържание ще бъде оптимизирано до степен, която няма как сам да постигне, а резултати ще са повече от впечетляващи.

 

 

С кои познати рап артисти работиш в момента?

 

 

Зависи за какво ме питаш. За музика, само с Антон си работя! Най-много се разбирам с него. Някак си мислим еднакво... Хвърлям имена на няколко човека, с които не ни свързва само музиката - 42, Pain, D-zastA, с всички от Hood’G’ Fam и много други. Работя с всеки, с който имаме общи интереси и цели, било то по принцип или за определен проект. Времето ще е съдник и ще даде оценка на резултата.

 



 


Нека завършим с нещо положително!

 

 

Мислете, ценете и никога не забравяйте откъде сте тръгнали, кой е бил до Вас, защо е бил и какво сте преживели заедно! Няма нищо по-ценно от приятелството, още повече когато е възникнало заради музиката!


КАЛИНА ВАСИЛКОВА


Свързани новини
Рапърски Истории 0 5129
GFE с призив: Ало, звездите, я се съвземете, бе!
06 Май 2016, 21:04
Създателят на MFMusic - Антон Иванов, действащ композитор, изпълнител, текстописец и продуцент, познат още в рап и изобщо – музикалните среди и под псевдонима GFE, „сръчка“ неосъзнатите артисти, които не приемат нищо друго освен себе си в музикален аспект..

Коментари
Подреди по

HIPHOPARENA.BG ВЪВ FACEBOOK
HIPHOPARENA.BG ВЪВ GOOGLE+